Дневник на една изневяра

Йоргос Дукарелис, преподавател по археология в Атинския университет, се връща на Малките Циклади след двайсет години от своята първа археологическа експедиция, която му донесе слава и завинаги промени както личния, така и професионалния му живот.

Сега го очаква ново приключение – този път дълбочинно изследване на собствената му душа. Докато отново обикаля местата, където е живял преди време, той се сблъсква със спомени и невидими връзки с три жени от миналото и настоящето си. Под яркото слънце на Егейско море, сред скали и безплодни земи, Дукарелис ще се опита да осмисли живота си и да възвърне спомените за решаващото лято.

Този роман балансира между минало и настояще като разглежда времето с неговата жестокост, паметта, любовта и предателството.

Какво всъщност го терзае? Животът му не е сценарий; в реалността съдбата често пише историята сама. Винаги е смятал себе си за човек с перспектива - желаейки да контролира собствената си участ. Но вече не може да направи това. Единственото желание е да подреди мислите си и да придаде форма на живота си – усеща как той бавно се изплъзва между пръстите му като пясък в часовник. Човекът който винаги търсеше тайните на праисторическия свят остава безсилен срещу загадките на собствения си живот; всеки опит за разгадаването им води до объркване в лабиринтите на съзнанието му. Там само въпроси плуват без ясни отговори — такива каквито открива чрез своите разкопки или книги.

Желаещ малко спокойствие , понякога допуска мимолетната идея че би било добре ако оставеше костите си именно тук — разбира се случайно или естествено. И кой знае – може би бъдещи археолози ще го намерят хиляди години по-късно заровен близо до древен гроб; те биха могли да определят възрастта му според петте хиляди седемстотин трийсет години нужни за полуразпада на радиоактивния въглерод 14.

И тогава животът му щеше да получи нова стойност – представянето й във фона на тези многобройни години изглежда абсурдно спрямо краткия човешки живот или самия контекст на Земята през петте милиарда години или Вселената през 13,7 милиарда година; още повече когато става дума за вечността.