Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война

Макс Регер, който започва кариерата си като представител на късноромантичната естетика, достига до края на краткия си живот (починал на 43 години, в разцвета на творческите си възможности) границите на тоналността и хроматиката, които вече загатват за атоналността. С това той прокарва нови пътища за стиловете през първите десетилетия на 20-ти век. Според Паул Хиндемит, Макс Регер е един от последните великани на късния романтизъм и без него развитието на новата музика през 20-ти век нямаше да бъде същото. Вероятно Хиндемит визирал и необходимостта от прехода между различни стилове, както и значителните социални трусове, преживявани от човечеството в началото на века. Сакралният аспект във всичките произведения на Регер е характерен; неговото присъствие се усеща не само в духовните му композиции предназначени за религиозни контексти, но и в множество светски песни.