Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е изпратен да служи в отдалечен планински гарнизон, откъдето се разкрива широка северна пустош. В началото той отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно попада под магията на мястото и прекарва следващите три години там, движен от надеждата, че един ден врагът ще му предложи миг на слава и удовлетворение.

Романът „Татарската пустиня” излиза за пръв път в Италия през 1940 г. Осем години по-късно той започва своето публикуване във Франция и именно оттам започва световната известност на автора Дино Будзати.

Сред произведенията му са сборниците „Шест разказа”, „Коломбър”, както и романите „Големият портрет” и „Една любов”.

Дино Будзати не е само журналист или писател; той съчетава множество роли – поет, драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер. Роден през 1906 г., той живее бурно до смъртта си през 1972-а година. Той описва ужаса на Втората световна война не само чрез случките на бойното поле, а също така разглежда живота на моряците от военноморския флот – техните страхове и мечти.

Будзати служи като кореспондент на вестник "Кориера дела Сера" фронтовете в Етиопия. Проявява смелостта си там , което става основание неговите командири да го номинират за медал за храброст.