Юначните дъщери на българската бойна слава

В нашата национална история жените воини са били споменавани твърде малко, а наличната литература по темата е ограничена. Това, че бойният опит на женския пол не е адекватно отразен в българската историография, предизвиква сериозно безпокойство. Не само това - в научните изследвания и учебниците мъжете и жените продължават да бъдат представяни неравностойно. Мъжките героични постъпки и начин на мислене получават преувеличено внимание и се налагат като стандартни. В същото време образът на жената – било то майка, вдъхновител или войн – присъства постоянно в историята, макар и по-малко акцентирано. Разказите за тях не са чести и изглеждат почти случайни; такова отношение към тях е характерно за общество с утвърдена доминантна роля на мъжете.

Тази ситуация доведе до необходимостта от написването на настоящата книга. Тя цели да почете всички жени, които през разглеждания период от българската история са защитавали своите духовни и политически права с оръжие в ръка независимо от времето или мястото си. Независимо дали става въпрос за хладно или огнестрелно оръжие – дори обикновен предмет като тояга може да бъде ефективен при близък бой, а камъкът би могъл да служи дори за бомба.