За достойнството и извисеността на човека

Джаноцо Манети, роден през 1396 година във Флоренция в заможно семейство на търговец с аристократично потекло, започва да се занимава с езици сравнително късно. Въпреки това, той успява да постигне значителни успехи – превежда и интерпретира философските трудове на Аристотел по време на публични лекции и лесно превежда от Псалтира. Неговият приятел и биограф Веспасиано да Бистици свидетелства за впечатляващата лична библиотека, която съдържа внимателно изучавани ръкописи на три различни езика; най-много са тези свързани с Аристотел и Цицерон. Манети демонстрира дълбоки познания по етиката на Аристотел, писмата на апостол Павел и произведението на Свети Августин "За Божия град". Непроученото до момента му наследство включва трактати, исторически текстове, преводи от гръцки и еврейски език, както и писма и речи. Най-популярен сред трактатите му е този относно достойнството и величието на човека. Независимо от влиянието му върху философията, неговите ръкописи остават забравени дълго време до тяхното повторно откритие през 20-те години на XX век благодарение на Джовани Джентиле.