Античност, археология и национално въобразяване

Книгата разглежда интереса към античността и концепцията за "притежаване" на антично наследство като важен източник на социален и културен капитал за съвременните политически общности, известни като нации. Акцентът е поставен върху трансформацията на археологическата практика и нейните материални аспекти в антропологичен въпрос, което включва изучаването на връзките между артефактите и социалните представи и практики. Освен това се анализират процесите, които превръщат тези обекти в наследство и основа за национална идентичност. Методологията на изследването черпи вдъхновение от актуалните антропологични тенденции към рефлексивност, изграждайки полето на археологическата етнография. Изследването подчертава, че специфичният характер на българската археология по отношение на античността има културно-исторически измерения, чиито проявления водят до развитие на културния национализъм. Този национализъм намира отражение в различни обществени явления, ментални нагласи и ориентации. Неговото влияние чрез медиите е вписано в множество локални и национални идентичности.