"Белият терор" от 1923-1925 г. (Три епохи на държавна репресия)

Изследването разглежда изграждането на първия поръчков политически процес при Тодор Живков, след като той е назначен за първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г. Основната цел на този процес е да се осъди група офицери от бившата трета секретна секция на Министерството на войната, която е функционирала в България през 20-те години на XX век. Подготовката за съдебното преследване започва още по времето на Вълко Червенков през 1953 г., когато с тайно решение на Политбюро се заобикалят изтеклите срокове и приетите амнистии. Анализирани са методите, използвани от Държавна сигурност в хода на това предварително разследване, където различни лица носят отговорност вместо други, съобразявайки се с интересите и нуждите на политическото "правосъдие".

Така нареченият бял терор остава едно от мрачните петна в новата история на България и продължава да бъде представян според партийната пропаганда след 9 септември 1944 г. Събития като преврата от 9 юни 1923 г., организирането на Септемврийското въстание и смъртта на Александър Стамболийски или Гео Милев след атентата в църквата „Света Неделя” през април 1925 г., извършен от Военната секция към БКП, изискват задълбочени анализи базирани не само върху фактологията, но и върху законовите рамки действали по онова време в Царство България. Настоящият труд предлага детайлен преглед именно над тези важни исторически събития.