Изпитанията на Аполон Кн.1: Скритият оракул

"ВИНАТА Е ТВОЯ. СЕГА ЩЕ ПОНЕСЕШ ПОСЛЕДСТВИЯТА.

Можете ли да повярвате, че Зевс ми приписва вината за конфликта с Гея?! Само защото могъщата богиня на земята успя да подмами едно от моите деца – Октавиан – и така предизвика братоубийствена война между гръцките и римските герои, която почти разруши западната цивилизация… Защо в името на Тартара аз трябва да бъда виновен?!

Оставям всичко друго настрани, но в момента съм прогонен от Олимп в тялото на шестнадесетгодишно момче със акне и куп други неприятности! Освен това Делфийският оракул е замлъкнал и не може повече да предсказва бъдещето. Най-унижаващото е, че сега трябва да служа на улично хлапе, което се бие като хвърля гнили плодове по хората.

Зевс не би могъл реалистично да очаква, че ще реша проблемите с пророчествата самостоятелно, нали?! Не и в това беззащитно положение. Може би е време да посетя лагера на полукръвните; там вероятно ще намеря някакво начало на талант сред цялата плява… ъ-ъ-ъ, имах предвид героите, които могат да ми помогнат с този труд. Безспорно ще ме посрещнат като знаменитост! Ще ми предложат дарове – грозде, „Орео“ или – о боже мой – бекон! Ммм!

Да, ако оцелея след всичко това, определено ще напиша ода за бекона…"