Черно и сребърно

В този роман Джордано представя спокойна и интимна, а понякога дори хирургически прецизна оценка на живота, част от който е ежедневието на млада семейство и тяхната домашна помощница. Университетският преподавател по физика, съпругата му декоратор Нора и синът им Емануеле живеят в мир под внимателния поглед на госпожа А., жена от предишно поколение с неоспорими житейски принципи и мъдри решения за всякакви обстоятелства; тя е опората на семейството със своята всеотдайност и постоянно присъствие. Когато обаче тя започва да се бори с неизлечима болест и се изолира, за да се справи сама с диагнозата си, крехкото равновесие между двойката е сериозно нарушено. Без нейните стари възгледи цялата обърканост на съвременността ще затрупа родителите, а малкият им син ще усети какво означава да бъдеш оставен сам. Понякога любовта изглежда зависима от наличието на свидетел – такъв каквато бе госпожа А. Двамата трябва да осъзнаят, че черният цвят – неговият философски подход към живота, и сребърният – нейното жизнелюбие и неуморност всъщност не се смесват; те просто съществуват паралелно един до друг. Според Паоло Джордано именно така може да изглежда любовта.