Хоро

Романът "Хоро" притежава авангардно звучене, което би било предмет на завист от много съвременни „модерни“ и „постмодерни“ автори.

В него се разгръщат страховитите години 1923 - 1925, когато един след друг загиват политици и интелектуалци. Сред тях е депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Възниква един от най-кратките и тъжни некролози в българската история: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България".

Тази обстановка предхожда написването на романа "Хоро", който е издаден и веднага забранен. Защо именно сега се преиздава "Хоро"? Причината е, че обществото ни все още е дълбоко разделено – народът не вижда око в очи с властта или интелигенцията; самият народ няма единство нито по отношение на миналото си, нито за настоящето.

Заради това "Хоро" получава нова публикация. Целта е да предотвратим сегашното разделение да доведе до ситуация, в която “злобата ще бъде истинският двигател на човешките отношения”.

Настъпило е времето отново да разгледаме този период; време e пак да прочетем “Хоро” и да се впуснем във великата история и литература.

Не ви пожелавам приятно четене. Пожелавам ви размисъл.
Из послеслова на Роберт Леви-редактор