Балканвавилонци

Не съществуват опасни думи, а единствено неправилна употреба на тях.

Този роман разглежда балканската археология на знанието и самопознанието. Той анализира балканския дух чрез личния разказ на дете, което наблюдава интелектуалните дебати между двама донкихотовци от Балканите. Единият е бащата на разказвача, а другият – изследователят Климент Камилски, който става жертва на политическите промени през ХХ век. Те дискутират необходимостта от премахване на турцизмите като остатък от робството. Бащата се притеснява, че фанатичната чистка на езиците и насилственият им опит да бъдат освободени от чужди термини може в бъдеще да доведе до етнически прочиствания и разрушителни конфликти сред народите по Балканите. От своя страна, Климент Камилски разбира, че езиците са били и могат да станат бойно поле за различни народи; според него обаче само чрез елиминирането на опасните думи те могат да бъдат спасени. Общата цел пред самоуките лингвисти е едно - техните деца да живеят в свят изпълнен с мир и хармония, но методологията им варира значително.