Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Академик Любомир Милетич дълбоко съпреживява трагедията на българите в Източна и Западна (Беломорска) Тракия през 1913 година. Той предприема три пътувания до териториите, които България получава с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., поставящ край на Междусъюзническата война. Пътешествията му се осъществяват през зимата на 1913 г. и пролетта на 1914 г., като той среща стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се установят в България при изключително тежки условия.

Милетич предприема тези действия по собствено желание, воден от силното си състрадание към жертвите на насилието и жестокостите, причинени от турските войски и башибозушките групи спрямо българското население в Тракия. С фотоапарата си той не само наблюдава извършените безчинства, но ги документира чрез богат снимков материал, част от който е включен в неговото изследване.

В публикацията си академик Милетич цитира или разказва историите на хората, с които разговаря. Към всичко чуто и видяно той подхожда критично с цел да провери истинността му. По този начин неговият разказ придобива достоверност и може да служи като важен източник за проучване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 година.