Дъщерята на Севера

Пронизителните викове, напомнящи на виенето на вълци, не спираха почти изобщо. Докато хората на Роло разчитаха повече на физическа сила и ясно формулирани заповеди, мъжете на Туре демонстрираха все по-голяма ловкост. В действията им нямаше видим план – само дива ярост и груба мощ.

Руна се чувстваше парализирана от тази сцена. Осъзнаваше, че не само бойците биха могли да загинат, но също така и тя сама би могла да умре заради собствените си решения. Тя беше защитавала принцесата на франките, която се бе укрила зад затворената врата на колата. И последната й мисъл не беше свързана с правилността на постъпката ѝ; вместо това осъзнаваше, че животът ѝ е бил лишен от смисъл – родена в кръв и вероятно ще умре по същия начин.