Корени

Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни мрежи и продукционни компании. В момента защитава докторат по специалността Радио, телевизия и кино в Института по обществени науки на Университета Мармара. През този период започва да създава рекламни текстове за множество турски и международни агенции, а също така се изявява като режисьор. Дебютът ѝ в литературата е с трилогията „Корени”, „Гласове” и „Ама”.

Тя споделя, че мъжете са подобно на птиците - преди дори да осъзнаеш какво се случва, те могат да напуснат гнездото си. Но когато имаш дете, ситуацията е различна; тогава ти контролираш нещата – той става "пощенски гълъб" с вързано краче, а ти държиш въжето. Ако бракът ви представлява определено задължение за теб, то децата несъмнено са най-тежката отговорност. Когато забележиш недоволство у партньора си, понякога разхлабвай въжето му; ако видиш желание да избяга надалеч – дръпни го обратно.

Отзивите от медиите относно романа "Корени" на Вилдан Четин включват:

*
„Може би това е протест на писателя срещу глобалните проблеми и експлоатирането на неизвестното във Вселената против човечеството? Нейният стил е директен без двусмислие... А може би под критиките към рутинния живот стои добро сърце? 'Корени' предлага близка до читателя история… Все едно всичко става точно зад ъгъла…” Гамзе Акдемир, вестник „Джумхуриет”

*
„Романът 'Корени' няма да предостави готови отговори; напротив - ще ви насърчи още повече да задавате въпроси. Той буди любопитство относно последвалите или предходните събития. С книгата със своя остроумен и гневен тон открито се разкриват шокиращи истини за живота на модерния човек.” вестник „ХаберТюрк”

*
„Да полудееш означава напълно да се освободиш... Може би именно затова Вилдан Четин позволява гласа на зрялост та героя Талат Кавак да бъде чут в 'Корени', вторият том от трилогията й – само с цел неговото освобождение сред хаоса от преплитащи се гласове.” Мурат Кара, списание „Коридор”

*
„След последната страница угасих светлината; сцените продължаваха да преминават през мислите ми… Последните редове бяха написани толкова реалистично и смущаващо убедително… Усещах сякаш трябваше да избягам от нещо станало тук наблизо.” Ипек Киган, списание “Hillsider”