Последният череп на маркиз Дьо Сад

През лятото на 1814 г. Маркиз Дьо Сад е в тежко физическо състояние – затлъстял, болен и немощен старец, заключен в психиатричната институция в Шарантон, където му е наложена присъда да изчака края на живота си. Въпреки това мизерно положение, той не губи своята известност; любовницата му живее наблизо и се възползва от младата перачка на пансиона, която удовлетворява всички негови сексуални капризи. Посещенията му включват и свещеници, които са решени да го убедят да признае греховете си и да се обърне към Бога преди смъртта си.

Тази история разказва за един последен дихателен миг и за черепа на маркиза. Четири години след погребението му гробът е открит отново и черепът на „божествения маркиз“ бива взет с цел проучване. Така започват необичайните приключения на тази реликва. Това също поставя началото на легендата за прокълнатия череп на маркиз Дьо Сад, който преминава през различни ръце и носи със себе си злощастие и смърт по време на своите странствия из света.