"Убий българина!"

В предисловието авторът споделя: "Преди всичко, дали това произведение е роман? Признавам, че не мога да определя точно неговия жанр. Но разсъждавам така: всеки истински роман представлява човешка история. А самата история на човечеството е един роман - най-голямият и най-страшният, но също така и най-прекрасният. Следователно моят живот е роман - автобиографичен, с малко исторически аспекти, доста политически и твърде есетистичен."

"И така лежат двамата ми бащи в софийските гробища – единият под кръст, а другият под звезда. Не съм добър син. Рядко ги посещавам. Малките им паметници вече са обрасли и покрити с прах от ТЕЦ-а. Всички имат цветя, но те нямат. Дано тези думи минат за цветя. Наблизо до софийските гробища се намира гората и винаги се чува как свирят влаковете – влаковете, които пренасят хората от миналото към бъдещето. Там нашите суети постоянно се сблъскват."