Вътрешен космос...или сбогом на маските

Мнозина от вас вероятно не знаят за него (и нямате нужда) и все пак може да познавате някого, който много му прилича. Той самият би се описал като политически некоректен индивид – циник, упорит песимист и слаб шахматист, който никога не успява да направи правилния ход.

В една от най-великите книги и филми „Полет над кукувиче гнездо“ се разказва историята на подобен несретник – Рандъл Патрик Макмърфи. Това е дребен джебчия, осъден да прекара известно време в психиатрична болница вместо в затвор, което представлява по-лека алтернатива. Веднага след пристигането си там той започва остро съперничество с тираничната старша сестра на отделението, която контролира пациентите чрез строг режим и манипулации.

В един ключов момент Макмърфи залага на комар дали ще успее да изтръгне панела на душа в банята – тежък мраморен блок с около 200 килограма тегло. Изглежда невъзможно, но той опитва и разбира се не успява; след това произнася култовата фраза: „Но поне опитах!“. С тази реплика той почти произнася присъдата над малодушните пациенти, които живеят в страх пред системата и старшата сестра... Те безропотно приемат унижението й и никога не смеят да възстанат срещу нея. Историята представя блестяща алегория за страха и свободата; за тези, които действат смело и онези, които тихо страдат.

Тази психиатрична институция служи като микрокосмос на нашия свят днес. Там авторитарни структури контролират хората с деликатни, но все пак садистични методи. Индианският пациент сравнява тези институции със силоз или комбайн – символизиращ механизма, чрез който обществото манипулира личностите. Комбайнът те поглъща, обработва те и после те изплюва... Променя те до такава степен - оформена версия без индивидуалност. Опитът на Макмърфи да противостои завършва с лоботомията му последвана от смърт; процесът го усреднява напълно.

Такъв е светът около вас - система която приемате колективно και която ви поставя под контрол. Този Комбайн непрекъснато ви приема вътре в себе си...

За мен образът на Макмърфи винаги е бил олицетворение на човешкия дух - неподправен типаж с чувство за хумор; човек способен само да вдъхновява симпатии у другите без намерение за злоупотреба спрямо тях. Можете да му прикачвате какви ли не "неправилни" етикети — все още ще остане същият човек във всяка ситуация— можете физически да го потискате или даже убивате... Но духът му остава непоклатим.

Посветих книгата си именно на всички затворници – призовавам ги да помнят кои са всъщност… Чрез писането им напомням какво означава истинската свобода: че рано или късно наказанието свършva благодарение na амнистията… Не забравяйте обаче: играйте картите си умело!

Книгата цели невъзможното - изследването на съществуването ни като цяло… Какво значимост носеше Космосът? Кой стои зад всичко? Има ли божество? Душа? Накрая можем ли просто еднозначно определено реалността?... Подобно инатиeто nа Makмерфy u opitvat da iztragnat tozi tegobur mramoren panel ... Зная че успехa e neizvesten... Но опитайте поне веднъж!