Руският прозорец

Руди Ступар вярва в примамливата идея, че „адресът може да формира събитията“, поради което постоянно сменя местоживеенето си, търсейки своята история. Чрез периодичния поглед през малкия горен прозорец, известен като „руски“ (форточка на руски), той получава единствено кадър от новото си „аз“, което го подтиква да се отправи към него и да остави старото зад себе си. За Руди е важно да се открие в колкото се може повече изображения; всичко останало е въпрос на редакция.

Но дали стремежът му към преживяване е автентичен или просто сбор от моменти и истории на други хора? Явява ли се Руди само колекционер на чужди съдби или пък събирач на различни идентичности? Съществува ли разлика между това да бъдеш актьор или писател? И кое от двете неща е по-значимо — онова, което тепърва ще постигне, или онова, което никога няма да осъществи?
Ритъмът на тракането на вагоните във влака синхронизира смяната на образите в живота му — хората и историите, които са споделили с него опити. Този ритъм може би изглежда асиметричен и накъсан, но все пак трябва да имитира някакъв ред и структура, прикривайки основната обърканост, която засяга всички негови сънародници в края на XX век.

Драган Великич (роден 1953 г.) е автор с над 20 години присъствие в сръбската постмодерна литература. Фактът, че първият му роман – Via Pula (1988 г., награда Милош Църнянски) – го поставя шест пъти сред номинираните за най-престижната сръбска литературна награда НИН говори много за качеството на неговата проза. Освен този роман той има произведения като Астраган (1991), Хамсин 51 (1993), Северната стена (1995), Площадът на Данте (1997), Случаят Бремен (2001) и Досието Домашевски (2003); както и сборници с разкази и есета.
Книгите му са преведени нас множество езици и името му фигурира във всички значими сръбски и международни антологии. Според критиците а също така читателите последният роман Руският прозорец(награда НИН през 2007 г.; Mitteleuropa Preis през 2008 г.; награда "Меша Селимович" през 2009 г.) представлява най-доброто от творчеството му. Преводът му на български език предоставя възможност за българските читатели да се запознаят с неговата проза за първи път.