Вълците на адмирала

Според военноморската стратегия, подводниците представляват оръжие на по-слабата страна. Въпреки това, по време на Първата световна война германските подводници стават основната заплаха за Великобритания, която се смята за „владетелка на моретата“. След поражението на Германия обаче ѝ е забранено да притежава какъвто и да е флот – както надводен, така и подводен.

Създаването на Третия райх възстановява германската морска сила. През 1935 година започва амбициозна програма за изграждане на нов боен флот. Планът предвижда построяването на 800 кораба в рамките на осем години, включително 249 подводници. Адмирал Карл Дьониц трансформира „оръжието на по-слабия“ в истински кошмар за двете водещи морски сили - Великобритания и САЩ.

По време на Втората световна война около 40 000 германски подводничари участват в битки през продължение на 68 месеца из всички океани и с помощта на своите 1200 подводници успяват да потопят общо 2603 вражески кораба. От тях обаче не се завръщат близо 32 хиляди „морски вълци“, а загубите сред подводниците достигат до 680 броя при изпълнение на бойни задачи.

Тази книга разказва драматичните им истории. Написана е десет години след края на конфликта от немски автор по поръчка от американско издателство и до 1972 година има седем издания в Новия свят – пет от тях са публикувани в САЩ и две в Канада. Изданието продължава да бъде достъпно навсякъде по света и до днес.