Подвигът на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година, в Скопие, близо до стария мост на река Вардар, смела българка на име Мара Бунева убива сръбския злодей Велимир Прелич. Той е известен със своите жестокости и мъчения над мирното население в района на Вардар, особено насочени срещу поробените българи с цел да осъществи вековната мечта на сръбските потисници - да няма нито един българин в техния контрол над Македония.

След нападението, за да избегне залавяне от сръбските изверги, Мара насочва пистолета към себе си и се опитва да се самоубие. Тя отлично знае колко безмилостни са сръбските поробители спрямо враговете им. Няколко часа по-късно тя умира от раните си и тялото й остава неизвестно къде. Вероятно сръбските инквизитори са били уплашени дори от нейната смърт и са се страхували нейният гроб да не стане свещено място за поклонение сред потиснатите българи.

През 1941 година, след краткотрайно освобождение от сръбската власт, жителите на Скопие поставят паметна плоча на мястото на атентата в чест на героинята си, която е дала живота си едва навършила 25 години за свободата.

След 1944 година обаче паметната плоча е унищожена от сърбо-коминтерновски служители. Подобна съдба сполетява всички новопоставени паметници в чест на тази героиня след 1989 година до днешния ден – типично варварство и практика сред съвременните сърби.

За нас като българи подвигът на Мара Бунева заслужава величествен и запомнящ се паметник. Затова публикуваме тази книга - за да помним саможертвата й, зверствата извършени от сърбите и продължаващото унищожаване на всичко българско във Вардарско под ръководството на настоящите власти там. Целта ни е да изградим най-достойния монумент в почит към Мара Бунева – символизираща признателността към цялото българско общество.

Паметникът ще бъде посветен именно على героинята загинала борейки се за свободата na своето родно Отечество...
Никола Григоров