Ататюрк и Фикрие

Документалният разказ представя една обречена любов, жертвана в името на великата идея за свобода.

„Две бяха жените, които ме обичаха най-много. Едната заради мен самия, а другата заради поста ми.” (Мустафа Кемал)

Фикрие е единствената жена, която истински и безусловно обича Мустафа Кемал просто защото той е „Той”. Въпреки че не може постоянно да бъде до него по време на борбата за национално освобождение, духовната й подкрепа винаги остава важна. За съжаление, тази искрена привързаност е предварително предопределена да завърши с голямо разочарование и тъга.

Романът „Ататюрк и Фикрие” увлекателно описва запознанството между Мустафа Кемал и Фикрие, премеждията на тяхната любов и трагичния край на връзката им. Тази творба не представлява само биография; тя се явява документална и историческа белетристика. Според спомени от близките роднини на Фикрие, Мустафа Кемал действително се е оженил за нея в съответствие с тогавашните норми. Но този факт винаги е бил пазен в тайна – вероятно желанието му да я предпази от опасностите на войната играе решаваща роля тук. Благодарение на своята чувствителност и силното си честолюбие, тя успява да удържи обещанието си никога да не разкрие истинската история зад брака им.

Обкръжението около Мустафа твърди до края, че нищо не знае относно това бракосъчетание и оспорват мнението на роднините й. Авторът оставя въпроса открит и изгражда сюжета върху тази несигурност. Единственото неизменно остава драмата около смъртта на Фикрие – дълбоко раненa след новината за сватбата му с Латифе Паша , тя изпада в тежка депресия. Все пак намира сили да се върне при любимия си мъж в чифлика, но там среща жестокото отношение което окончателно разбива последните ѝ надежди.

В момент на отчаяние Фикрие взема фатално решение относно живота си. Свидетелите на техния таен брак напускат света без писмени доказателства; така истинската природа на тяхната връзка остава погребана дълбоко в историята.