Стълба до небето. Стихотворения/ Жаждата на солената планина. Пет пиеси

Марин Сореску, изключителен писател с многобройни таланти, се опита в почти всички литературни жанрове – от поезия и драматургия до проза, критика и есеистика. Той остави значими произведения навсякъде. Още с дебютните си творби „Единствен сред поетите" (1964) и „Стихове" (1966) той утвърди своята позиция като забележително поетично дарование.

Най-вече обаче остава запомнен в две роли - на поет и драматург. Издаде над 20 сборника с poetry, написах десетки пиеси, а произведенията му бяха преведени в много страни – от Чили до Австралия. Носител е на множество награди и дори бе номиниран за Нобелова награда. Пиесите му успешно се поставят на редица европейски театрални сцени и достигнаха до Америка.

Поезията на Сореску може да бъде определена като съвременна във всеки аспект – асоциативна, изпълнена с оригинални метафори. Въпреки че изглежда проста или дори "прозаична", тя носи влияния от богатото румънско народно творчество. Поетът умело успява да преобразува обикновените предмети или образи в нещо философско и художествено, което всъщност дефинира истинската литература.

Като роден пародист и майстор на сарказма, той пишеше стихотворения под покрива на сатиричността и ирoнията; но зад тях можем да открием трагичната страна на един мислещ човек – философ-поет-цивилен наблюдател, който коментира съвременността: човешките взаимоотношения, търсейки смислите за живота και смъртта , съдбата както саможертвата за другия...