Всякакви истории

„Всякакви истории“ обогатява знанията на читателя, като го връща в далечното минало и предлага множество поводи за размисъл. Пъстрият калейдоскоп от разкази на Клавдий Елиан ни напомня, че всичко ново е позабравено старо, но същевременно акцентира върху основната заповед за достойно съществуване: „Бъди човек!“ Начинът, по който Елиан пише история, се отличава от този на своите съвременници. За него историята на обществото и природата представлява склад с ценни примери както за учене, така и за развлечение на читателя. Затова книгата е пълна с примери от различни области на знанието – забележителни събития и случки от живота на елините, персите и индусите; анекдоти; интересни етимологии; описания на места, нрави и обичаи. Стилът му пленява читателя със своята уникалност. Това го отличава от представителите на тъй наречената „втора софистика“, които строго следват традицията на класическите историци като Херодот, Ксенофонт и Тукидид. Времето не само не намалява стойността на произведението му, а напротив – придава му още по-голямо значение. Докато в неговото време то е било просто един от многото енциклопедични сборници, днес „Всякакви истории“ има уникално място сред литературата – особено защото много писмени паметници от тази епоха са загубени.

За Елиан известно е твърде малко - той бил римлянин, писал гръцки език и годините му остават неопределени. Изследователите имат само две свидетелства относно него – едното идва от Флавий Филострат, който живял по времето му , а другото e бележка в византийския речник "Суда", която гласи: "Елиан - роден в италианския град Пренеста; жрец и софист с име Клавдий или Сладкодумен." Според Филострат макар да бил римлянин Eлиян владеел атическия диалект почти толкова добре колкото истинските атиняни . Той отбелязва още ,че Елиан не вярвал във възхваляването си като софист , нито се ласкал или горделивял . Осъзнавайки липсата си талант за ораторство , той започнал да пише текстове чрез които спечелил известност . По данни освен това според Филострат Eлиян умрял без деца след 60-тгодишна възраст . Живее през края II век до началото III век . Интересите му са характерни за периода.