На изток към Индия с 15 км/ч

Вятърът се носи, създавайки пред мен плътна стена. Удря ме и с мощните си пориви ме разтърсва. Раздразнен от камионите и автобусите, които минават без да ми обърнат внимание, вятърът постепенно се успокоява, като люлее и завива около мен. През изминалите месеци сме станали близки приятели. Понякога ми помага, подтиквайки ме напред; друг път ме изблъсква назад или просто оставя усещането за застой в движението ми. Все едно той наблюдава всичко наоколо – играем си взаимно, но по дълбочина сме свързани чрез единственото нещо - движението. Ставаме едно цяло. Чувствам как говори до мен през отвора на каската си; нежността му е като прегръдка на любим човек сред жаркия въздух. В тропиците дишам тежкия влажен въздух и всеки полъх свежест утолява жаждата ми за охлаждане. Пътувам из Индия, където животът буквално кипи и динамиката му позволява да забележа даже най-незабележимите детайли. Всяка секунда съм свидетел на творчеството Божие с палитра и четка в ръце; самият аз ставам част от тази картина – чувствам се току-що нарисуван със свежа боя върху платното на Твореца. Оставям цветни мокри следи по него с движенията си. В един миг моето сърце изпитва радост, а след това боли от състрадание и тъга едновременно. Аз съм тук – пътувам за теб, пътувам за среща с теб, пътувам обратно при теб…