Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство

**ОПТИМИЗМ ЗА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО**

Темата на настоящата книга се фокусира върху анализа на съвременното изкуство в България. Една от основните цели е да се формулират ключови принципи, които да служат като методологична основа за ефективното функциониране на художествената система в страната. В началото Евгени Велев отбелязва: „Развитието на съвременното изкуство у нас през последните тридесет години е затруднено поради неадекватната комуникация между различни творчески групи, публика и посредници." С други думи, той стреми да проучи сложността на отношенията между актуалното изкуство и съвременния социален контекст.

Авторът предлага интересен и успешно реализиран опит за дефиниране на практични подходи, които биха могли да подобрят институционалния модел на изкуството в България. Тези предложения са разнообразни и включват нуждата от промяна в инфраструктурата на художествения живот; установяване на баланс между формални и неформални регулации; профилиране системата за съвременно изкуство с цел изграждане на регулирани механизми за управление на артистичните инициативи; разработване на организационен модел с акцент върху стратегическото планиране, което осигурява стабилно функциониране; внедряване концептуално-структурен модел за поддържане безопасна институционална среда за развитие както визуално-пластичните изкуства, така и самото съвременно изкуство. Планирано е разработването цялостна стратегия за запазване и защита наследството от съвременни произведения.

Необходимостта от тези мерки е ясна, а Евгени Велев вярва в потенциала си да оптимизира институционалния модел при нашето современо изкуство. По този начин той представя своя уникален оптимистичен поглед към българското творчество. Научният труд има значение още защото чрез множество анализи върху различни национални модели авторът търси специфичното българско решение среди тях. Защото независимо какво става, искусството винаги живее в социален контекст – такъв който трябва да бъде благосклонен спрямо новите креативни усилия; иначе системата зад настоящето българско арт пространство рискува да остане неподвижна във времето.

Тази книга не само обхваща темите около развитието му привлекателност към онези заинтересовани от него проблематики, но представлява полезен ресурс и за медиаторите в културно-образователния обмен между различните социални слоеве или пък тези търсещи оригинални перспективи относно това поле.

Професор д-р Свилен Стефанов