Съдба и коментари

Романът „Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният в сръбската литературна история и един от ключовите произведения на ХХ век, оставил своя отпечатък върху времето. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и нейната зависимост или независимост от историческите събития. В него се срещат трима персонажи: руският офицер с сръбски корени Павел Волков, който в началото на ХІХ век е изпратен на мисия в Триест; сръбският историк Павле Вукович, станал свидетел на унгарските събития през 1956 година; както и граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711), реална историческа фигура. Образът на мнимия сръбски деспот служи като символ на човек, успял да се противопостави на предначертаната му съдба, свързвайки двамата други герои. Всеки от тях търси решение за невъзможната си любов и трудните жизнени условия чрез мита за райската градина – портал към друго време или измерение. Романът притежава постмодерна структура, която комбинира фикционални образи с лирически описания, действителни исторически факти, цитати от разнообразни художествени творби и лични истории. Майсторството на Петкович като разказвач обединява тези елементи в една последователност от събития, които обгръщат героите подобно на въздуха, пробуждайки усещането за невидимото и неизразеното – нещо надхвърлящо реалността.