Светлината на черното мастило

Младият монах Уилфрид е изпратен от крал Алфред на Англия в Константинопол, за да усвои гръцки и арамейски език с цел обучаване на книжовниците от манастира в Уинчестър, които превеждат библейските текстове на староанглийски. По време на пътуването си той среща капитана Филип от търговски кораб, който учи в известната Магнаурска школа. Двамата младежи стават близки приятели. В Константинопол те се запознават с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и нейния брат Любомир.

За България това е периодът на болезненото отказване от древното езичество и приемането на християнството, което води до упадък на племенните култури. На този фон процъфтява нежната и страстна любов между Филип и Тервела. Междувременно София и Симеон страдат поради неосъществената си любов, защото бъдещият владетел трябва да сключи династичен брак за осигуряване мира в царството.

Виктория Забуковец е родена през 1930 г. в София. Предучилищното си образование получава в Унгария; след като я изпращат обратно в столицата да не забравя родния си език, тя учи там в колежа "Санта Мария". През 1942 г., тя се връща обратно към Унгария, а през 1948 г. заминава за Австралия. Завършва магистратура по история, английски и немски език и социология в университета Аделаида.

Забуковец има уникален подход към историята наречен “методът на решетката”. Вертикалната ос представя години и дати, докато хоризонталната показва съответстващите държави и събития свързани с тези дати. Чрез сравнение на историческите събития от западните народи през VIII-IX век тя установява интересна кореспонденция между крал Алфред Велики от Англия, франкският крал Карл Велики както княз Борис I και цар Симеон – всички те са живели паралелно поне частично своето време. Още повече я изненадва откритие й относно сходствата при предизвикателствата пред тях както амбиции им; така възниква концепцията за “Светлината на черното мастило”.