Дигенис Акритас

Всяка важна епоха в европейската история притежава свой собствен героичен епос. Древната Месопотамия създава "Епосът за Гилгамеш", Античността има Омир, а западното средновековие предлага произведения като "Нибелунгите" и "Беоулф". В източномедитеранския свят на Средновековието най-значимият героичен цикъл несъмнено е "Василий Дигенис Акритас". Съставящите го песни са изпълнявани от гръцки рапсоди в Мала Азия, по егейските острови и на Балканите още през IX-X век, непрестанно допълвани и преработвани, подобно на творбите на Омир. Името на византийския поет, който за първи път ги компилира и оформя литературно през XII век, остава неизвестно. Той не достига величието на Омир, тъй като синтезираният епос не е завършен - всяка песен представлява самостоятелна цялост до известна степен. Това обаче не намалява значението му за литературната, политическата и културната история на Византия между VIII и XIII век.

Сюжетът на "Василий Дигенис Акритас" се развива в една от най-напрегнатите области по време на Средновековието - източната граница между християнството и исляма, между Византия и Халифата. Главният герой Василий произлиза от византийска аристократка и потомък на митичния Харун ал-Рашид; той води битки с митологични чудовища, побеждава разбойници и пленява девици в планинските теснини на Кападокия. Стилът в този епос често преминава границата към провокация или неприличност, което придава особен чар върху текста – рядкост сред религиозните автори във Византия.
Герасим Петрински