История на света Т.4: Империи и варвари III в.пр.н.е. - I в.от н.е.

В началото на III век преди Христа, империята на Александър Велики е разделена между неговите наследници. Възникват нови държави и започва период, известен като елинистичен, който приключва с доминацията на Рим в източната част на Средиземно море. Докато Изтокът остава фрагментиран между враждуващи монархии, две основни сили управляват западното Средиземноморие: Картаген в Африка и Рим в Италия. След дълги конфликти Сципион печели битката при Зама през 202 г., което оставя Картаген без възможност за съпротива.

II век пр. Хр. представлява върхов момент за републиканския олигархичен Рим от nobilitas, но обществото е раздирано от сериозна криза, която опитите за реформи от страна на Гракхите не успяват да разрешат. През I век пр. Хр. Рим продължава своето завоевателно настъпление и удвоява териториалните си граници.

Една дума свързва I век пр. Хр. с I век сл. Хр.— императорът. За това допринася един търпелив и интелигентен човек – Октавиан (63 г. пр .Хр.-14 г.sl.Hr.), синът на божествения Цезар, който установява „всеобщ мир“ със стабилен характер.

Отделни глави разглеждат различните "варварски" аспекти на класическия свят през този период: упадъкът на тракийските царства; конфликтният живот сред келтите; варварската Европа северно и източно от тяхна територия.
Също така се анализират контрастите в Африка - варварският Близък изток и Далечния Изток.

Америка не присъства в тази книга, която се фокусира върху Евразия и Африка — двата свята с постоянни и тесни връзки помежду си."