Точки. Поезия

Жан Портанте е един от най-забележителните европейски поети, който твори на език, различен от родния си. Всеки език съществува в контекста на Eзика и носи със себе си отражение или самият той може да бъде сянка на друг език. В стихосбирката му "Точки" тези две насоки не се изключват взаимно. Едната посока достига до вътрешния ритъм на дишането, което коренно се отличава от неговата видима форма – подобно на това как китът изглежда като риба, но всъщност е млекопитаещо с бели дробове. Другата разглежда страха от загуба на езика, но и постоянното възстановяване на този език. Думите сякаш сами се размиват още при написването им; те съществуват паралелно между различните езици и променят значението си. Изразът Point de départ не обозначава начална точка, а по-скоро изчезването ѝ. Поетът използва френската дума „bougie”, но вместо “свещ” има предвид “лъжа”, която идва от италианския термин “bugia”. Там, където читателят очаква светлина, всъщност царува тъмнина. Това взаимодействие между и в различните езици у люксембургския поет с италиански произход поражда уникална енергия, която напълно разклаща познатото ни разбиране за литературата.