Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, по средата на миналия век. Това означава, че значителна част от живота ми ще остане свързана с това столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица и там научих основите на Махленското право. Въпреки юридическото си образование, смятам, че именно то остава най-справедливото за мен. То включва присъдата „Не е честно!“. Във втори клас започнах да свиря на цигулка, но в подготвителния курс в Немската гимназия я замених с китара и се присъединих към първата си група. Когато стигнах до втори курс на Юридическия факултет, осъзнах, че нямам необходимите сили и средства за кариера в рокенрола и се насочих към писането – първо научни текстове, след това репортажи и вероятно сега ще се занимавам с мемоаристика. Написал съм десетки хиляди статии и съм прекарал безброй часове в радиоефира. Участвал съм при стартирането на множество печатни издания, радиостанции и телевизии. Но тази книга представлява онова наследство, което винаги съм искал да оставя след себе си; тя съдържа най-интензивните години от живота на моето поколение чрез погледа на неговите най-достойни представители. Те не са просто няколко младежи с китари – те са „Щурците“, които летят през времето и запълват пространството със звука си. Тяхната цел е да ни покажат как да дишаме свободно и да вървим напред с гордо изправени глави. „Вкусът на времето“ е нашето откровение пред самите нас , както пред бъдещите поколения – деца и внучета . Приемете го като песента вътре във всеки един от нас , която никой специално не ни е учил.

Румен Янев