Ерата на тълпите

Преди повече от сто години, през 1895 г., във Франция излиза произведението на Гюстав льо Бон „Психология на тълпите”, в което се опитва да анализира новопоявило се социално явление - прехвърлянето на движущите сили зад обществените промени от индивидуалностите към анонимните маси. Льо Бон твърди, че основната характеристика на нашата епоха е замяната на осъзнатото поведение на индивидите с безсъзнателното действие на тълпата.

През 1981 г. също във Франция излиза друга значима книга – „Ерата на тълпите” от Серж Московичи. Между двете публикации тенденциите, описани от Льо Бон, стават устойчиви и проникват дълбоко в обществения живот. Самото общество претърпява радикални изменения: според Маркс то преминава от класово към масово, както отбелязва Московичи. Масовете винаги следват своя лидер, стига той да знае как да ги ръководи.

В монографията си Серж Московичи детайлно разглежда психологическите концепции не само на Гюстав льо Бон, но и на Габриел Тард и Зигмунд Фройд сред други авторитетни имена. Основните теми в психологията за поведението на тълпите включват социалния феномен сам по себе си, разтварянето или потискането на индивидуалността в рамките им и динамиката между лидера и последователите му. Авторът предоставя множество примери за отношенията между исторически фигури като Цезар, Робеспиер, Наполеон и Сталин до Хитлер и Дьо Гол.

Когато обаче тълпата вече е налице какво можем да направим? Според теорията за психологията на тълпите има два основни подхода: първо – откритие кой е лидерът сред тях; второ – управление над тях.