Здравеопазването в България 1944-1952

Монографията представлява първоначален опит за ново осмисляне на трансформациите в сферата на здравеопазването след 9 септември 1944 година. В нея се анализират процесите, свързани с насилственото национализиране на медицинските заведения, премахването на професионалните организации и идеологическото единство. Освен това, доколкото е възможно в момента, се разкриват репресивни мерки срещу видни фигури от здравната общност и студенти.

Авторът разглежда както постигнатите успехи, така и съществуващите проблеми, включително допуснатите грешки и недостатъците в усилията за изграждане на адекватна материална инфраструктура, кадровата обезпеченост на сектора и намаляване на общата заболеваемост и смъртност – особено сред децата – от инфекциозни болести и други заболявания.

Тази книга е насочена предимно към специалисти в областта на здравеопазването, но ще бъде интересна също така за историци, студенти и други заинтересовани лица.