Лекарствени продукти

Книгата е разделена на три основни части: обща част, специализирана част и секция за други лекарствени продукти. В първата част се представят накратко химическата номенклатура (методите за създаване на имената на активните вещества), стереоспецифичността в действието им, метаболизма и продръга. Специализираната част разглежда различните категории лекарствени средства, класифицирани според фармакологичната система, прилагана от Световната здравна организация (СЗО). Във всяка категория са описани подкатегории по химико-терапевтичен принцип. Тук е включено международното непатентно име (INN) на английски език, което представлява генеричното название на медикамента, както и търговските названия регистрирани в България. Следват структурни формули, IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS имена, физико-химични характеристики и връзки между структурата и ефекта - ако има налична информация по темата. Накрая се предоставя кратка информация относно действието и метаболизма. Разделът "други лекарствени продукти" обхваща лекарства извън изброените групи в специализираната част като антиоксиданти, хранителни добавки, хомеопатични средства и комбинирани форми.

Изданието "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" е предназначено за студенти по фармация както и за практикуващи фармацевти в аптеките или производството; ще бъде полезно също така за медици стоматолози и специалисти от свързани области. Това е иновационен опит да се предложи изчерпателен обзор на медикаментите с акцент върху тяхното фармацевтично значение.

**ПРЕДМЕТ И ЦЕЛИ НА "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ"**
Употребата на лекарствени средства датира от древността – ранните медикаменти били части от растения или животински органи. На този начален стадий откритията относно новите препарати ставали случайно; хората винаги търсели новаторски лечебни средства произлизащи от растителния свят или животинския организъм.
До 18-ти век преобладавали необработените лекарства; след това настъпил вторият период в терапията – започнало използването на чисто химически вещества извлечени от растения. Например през 1806 г., морфинът бил изолиран; хининът през 1820 г.; а атропинът - през 1833 г., сред много други примери. Извличането им спомогнало значително за изучаване структурата им като осигурило база за синтетично производство освен подробности около техните фармакологични свойства.
През последната четвърт на 19-ти век напредъкът във фармацевтичния синтез довел до появата на множество чистосинтетични вещества с доказан терапевтичен ефект недостъпни преди това в природния свят – важен момент бележат годините между 1880-1900 г., когато били разработени антипирин (1883 г.), аспирин (1899 г.) и сулфонал (1888 г.).
Ако края на XIX век може да бъде считан за златна ера що касае синтетицитета сред продуктите то XX век вече носел успеха наречен биотехнологии — един забележителен напредък бил откритие те пеницилинa(1938) последвано впоследствие от многобройните антибиотици , полусинтетики произведения . Заедно с антибиотиците станала възможност биосинтеза например витамини аминокиселини ензими полизахариди др.. През седемдесетте години благодарение променящото сцена генетично инженерство получаването човешкия инсулин соматотропният хормон става реалност .
Последствия след десетилетия активно работеща насочили усилията си против вирусити заболявания СПИН рак кардиоваскуларнизаражения какво предпоставяме че успешитете предстоят!