Скобелев: Съществува само мигът...

Руският писател Борис Василиев, известен с романа "А утрините тук са тихи", който стана популярен благодарение на своята екранизация, създава обширния роман "Скобелев: Съществува само мигът" (изд. "Посоки"), посветен на живота на знаменития генерал Михаил Скобелев. Легендарната му репутация се изгражда още приживе - той участва в бойните действия в Средна Азия и Кавказ, както и в Руско-турската война, където става герой от ключовите битки при Плевен и Шипка. Българският народ проявява дълбока признателност към него, която остава жива до днес.

Животът на Скобелев е кратък, но изпълнен със светли моменти; никога не познава поражението и бъдещето му като фелдмаршал изглежда обещаващо – талантът му често се сравнява с този на велики военачалници като Суворов и Наполеон. Въпреки че висшата аристокрация го гледа с недоверие, народа го обожава.

Романът "Скобелев: Съществува само мигът..." предлага уникален поглед върху личността и съдбата на Белия генерал, разказвайки много важни факти за Руско-турската война, обсадата на Плевен и Санстефанския мирен договор. Читателите могат да научат кой е желан за цар от българския народ след Освобождението. Този роман определено заслужава внимание – важно е да знаем историята си и да почитаме героите си.

Борис Лвович Василиев е роден през 1924 г. в Смоленск. Участник във Великата отечествена война, завършил Военното училище по бронетанкови войски през 1948 г., той започва кариерата си като професионален писател през 1955 г., след излизането на повестта "А утрините тук са тихи". Неговото име става известно благодарение на многото повести и романи, сред които са "Най-последният ден", "Не стреляйте по белите лебеди" и други творби.
Историческият роман “Скобелев: Съществува само мигът…” представлява най-новото произведение от автора.

Героят Михайл Дмитриевич Скобелев (1843 - 1882) служи първо у дома си преди да продължи образованието си в Парижкия пансион Жирарде; впоследствие постъпва в Петербургския университет през 1861 година , но бива изключен скоро заради студентските безредици. Започнал службата си като юнкер в кавалерийската гвардия през 1863 година участвал активно във воинските действия срещу въстаниците по време на Полското въстание.

През последвалите години Скобелев преминават различни назначения включително участие във воени акции против враговете Русия в Централна Азия . През март 1877 година получава командирска длъжност под главнокомандването за армията действаща срещу Турция . По-късно неговият талант блеснал особено ярко при боевете около Ловеч , Плевен , Балканските проходи водещи до капитулацията турците .

След края кампания минават няколко месеца извън страната после завръща обратно кактоприема ролята командир корпус с чин генерал-лейтенант след което провеждал обучения предназначени подобрение подготовката армии .
Последното великодушно действие показало силния характер чрез покоряването Ахал Теке довело добавянето нов орден Свети Георгий . При завръщане своему Родината произнесена реч пред офицери разгневила немци австрийци задействала дипломатическите отношения между Русия другаде.
На финала живот скончавам скоропостижно Москва вечер юни настъпило трагедия окончание един значител н принос историческата памет славяни бил остане вечната част наследството людство .