Проблеми и тенденции при планиране развитието на териториалните системи Ч.1

Решаването на териториалните въпроси в края на 20-ти и началото на 21-ви век поставя изисквания пред управлението не само на национално ниво, но и в световен мащаб. Глобалните проблеми, подчертавани в докладите на Римския клуб и периодично обсъждани от Световния икономически форум, все повече придобиват териториален контекст. През последните десетилетия развитието на теоретичната база и практиката се фокусира върху теми като урбанизацията, управление на миграцията, районирането и изграждане на регионални икономики според природните ресурси и демографските характеристики.

Регионалният подход е тясно свързан с процеса на глобализация във всички аспекти на социалното развитие. Появяват се нови икономически структури и урбанизационни модели, които стават все по-управляеми системи. Локализирането на производствата и услугите, както и насочването към капиталови инвестиции зависи от глобалните и регионални пазари, а също така от пространственото разширение на транснационални компании за производство, дистрибуция и търговия.

Новите информационни технологии създават възможности за ускоряване на управленските процеси във всички области, особено в либерализираните стоки-, труд-, капиталови пазари и услуги. Регионалната политика, планиране και управление са основен акцент в научното изследване. Теорията 및 методологията за управление при териториални системи привлича вниманието на учени от различни научни области. Все по-често деловият сектор използва регионален подход при управлението си – било то в икономиката или финансите; информатика; инфраструктура; отраслеви мениджмънт системи; архитектура; устройството или градоустройството.

Настоящият етап в развитието регионалистика като интердисциплинарна област отличава комплексният анализът , планиране , регулиране וה програмиране над явления та протичаща зна определена територия под влиянием гло бализация та і интернационализация та .