Пяната на дните

В творчеството на Борис Виан, езикът преминава отвъд обичайните си рамки, а предметите притежават собствена същност. Стъклата, които са се счупили, сами заздравяват; някои облаци излъчват аромат на захар и канела, докато други миришат на кориандър и подправки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките се опитват да избягнат пристягането си, а змиорките и пъстървите плавно преминават през водопроводните тръби в търсене на любимото им лакомство – паста за зъби. Ъглите на стаите се закръглят под влиянието на джазови мелодии, а пианата приготвят коктейли... В този сюрреалистичен контекст разцъфтява любовта между Колин и Клое. И когато Клое започва да боледува, е напълно логично страданието й да произтича от водна лилия в белия дроб - лечението отново идва чрез цветя. Докато тя постепенно отслабва, стените все повече се приближават една към друга, прозорците намаляват размерите си и светлината угасва...