Любов без съпротива

Франция през Втората световна война. Главната героиня е преподавател по немски език и литература, която в тайното си мазе крие библиотека с произведения на автори, забранени от нацистите. Тя активно се противопоставя на окупацията, като предлага убежище на полски евреин, арестуван от Гестапо, в когото се влюбва. Историята следва класически сюжет с изключителен нюанс. Розие разглежда теми като търпимост, малодушие, геройство и безразличие без да коментира или заема страна, създавайки завладяваща приказка за езика, книгите и любовта.

Херман внезапно се появява; аз импровизирах плана за неговото спасяване – единствено желанието ми към него ме подтикна да предприема този смел жест: бягството от Гестапо и приютяването му в мазето ми. Превеждах Хайне и успях да го покоря въпреки че нищо не предвещаваше такова силно желание у мен. Начинът, по който ме обичаше беше недвусмислен – той владееше тялото ми с ненаситен апетит; нито една част от мен не остана непокътната - бедрата ми, пубисът ми и зърната на гърдите ми бяха напълно погълнати от него. Позволих му да ме овладее защото така трябваше да бъде. Аз бях живо същество – най-накрая!