Неизвестното в българската история

"Неизвестното в българската история" предлага теза, според която древните българи са наследници на високоразвитата цивилизация около Черно море. Следите от тази култура могат да бъдат открити във Варненския некропол. В резултат на природен катаклизъм, тези хора се разселват и допринасят за развитието на епохата между реките, създавайки Вавилон и култури в Близкия изток. Те преминават през Средна Азия и Кавказ, а с Аспаруховата България историческият път връща българите обратно в тяхната прародина, където местното население – мези, траки и други – всъщност са техни родственици.

Изследването свързва различни исторически проблеми и факти, изграждайки основата на защитаваната идея. Денев развива мнението на американските учени Уйлям Райън и Уолтър Питман относно библейския потоп като спомен за опустошително наводнение в района на Черно море преди приблизително 7500 години вследствие скъсване на Босфорския провлак. Той разширява контекста чрез Платоновата легенда за Атлантида и чрез езиков анализ проследява как това бедствие влияе върху формирането на различни народи и тяхната културна еволюция.

Методологията му позволява да предложи свой уникален "библейски" превод на диска от Фестос както и убедителна интерпретация по отношение значението митологичните структури зикурати и пирамиди имат като символи за поддържане небесния ред. Авторът разглежда разнообразие от научно обосновани въпроси относно процесите свързани с Шумер, Вавилон и Асирия във връзка с произхода και влиянието на древните българи.

Добрин Денев подобно на Милош Сидоров και Димитър Димитров идентифицира Зиези от "Анонимния римски хронограф" (354 г.) като шумерски Ной но представя свое собствено тълкувание за етимологията του името Зиузудра. Специално внимание получава родословието των владетелите από Месопотамия με εξήγηση γιατί στο "Именника της βουλγαρικής ηγεσίας", οι ίδιοι χαρακτηρίζονται ως ασσυριακοί βασιλιάδες - факт που αγνοείται συστηματικά από την επίσημη ιστορία μας.

Денев предлага интересно обяснение относно голямото загадка στην нашата история: защо езикът των Аспарухови българи изчезва сред славянските диалекти при доказаното им многобройство και водеща роля в новообразуваната държава политически икономически аспекти? Той смята че местното население – мези, траки или илири– останали след катастрофалното събитие много векове назад представляват близко етническо семейство до завръщащите се древни българи.

Абстрактният логико-езиков анализ е интегриран в методика която прави историческото изложение ясно достъпнo και убедително."