Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което е най-масовият и смел опит за освобождаване от чуждото владеене и завършване на националното обединение в новата българска история. Това беше също така и най-дълго подготвяното въстание. В продължение на десетилетие две мощни организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) зад Рила, Родопите и Странджа, както и Македоно-одринската организация (МОО) в България – промениха живота, мирогледа и самочувствието на цяло поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и осигурявайки им оръжие. Зад тези усилия стояха тайните офицерски братства в българската армия, които внесоха професионализъм, военен опит а често дори цената на собствения си живот в освободителната борба. Те трансформираха народа, жадуващ за свобода, в дисциплинирана войска способна да устои срещу превъзходството на противника цели три месеца.

Трите организации получиха различни оценки относно тяхната роля при подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., като Вътрешната организация бе обект на най-високо внимание. Тази структура продължи дейността си още три десетилетия след събитията. Историята й от предилинденския период е добре документирана чрез множество публикации - сериозни монографии, тематични сборници и стотици статии. Офицерските братства доскоро оставаха незабелязани поради конюнктурни причини; напоследък обаче техният принос започва да бъде изследван с няколко публикации включително една монография. За разлика от тях Македоно-одринската организация не получила подобно внимание – нейното име рядко се споменаваше или пък активността й се свеждаше до Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) със седалище в София. Публикациите свързани с МОО са крайно недостатъчни спрямо значимостта й за националноосвободителната борба; 100-годишният юбилей премина почти без забележка от обществото ни с единствено изключение - научна конференция чиито материали не бяха публикувани.

Настоящият сборник представлява скромен опит да запълним пропуските в познанията относно историята на освободителните борби в Македония и Одринско. Той съдържа 14 статии публикувани между 1988 - 1999 г., които дават сравнително ясна представа за организационната структура και дейносттa нa МОО без да претендират за изчерпателност.

Светлозар Елдъров