Ей You!

Никога не съм имал проблеми със самодоволството си, но магията приключи. Синът на Иван Царски се оказа просто Иванушка Глупака. Трябва да кажа на това момиче, че всичките му идоли са всъщност вампири. "Дори и с красиво облекло, ще й заявя същото" - казвах си аз, размахвайки лявата ръка пред огледалото. - "Защо се криеш в храстите?" - продължавах да настоявам, очаквайки чернооката с глупавата усмивка, чийто зъби наподобяваха гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех спокойно; май почти виках, удряйки по гипса, който беше заковал тялото ми. Може би успехите ми бяха потънали в море от грешки, но точно тогава бях готов да обвиня баща си за провала ми – той налетял на мама в най-неподходящия момент. "А може би сестра ми е виновна" – добавих след кратко размисляне и веднага се запитах: "Но защо тя?" Пак поради същата причина – мама и татко! „Не! Все пак сестра ми!” – решително заключих докато гледах отражението си в огледалото. „Тя шумоли с пликчетата сутрин и не ме оставя да спя.” Но много зародиши оцеляват дори при много по-трудни условия. „Mother Fucker!” – добавих задоволено. Бях завладян от странен импулс; не желаех да падна заради миналото си. Бях готов да обвиня всекиго, дори Светия отец (какво остава за себе си), че е попречил на майка ми да направи аборт. И даже сестра ми със своите пликчета някъде там дълбоко в ума ми беше виновна за факта, че съм гипсиран от главата до петите и всяка част от мен изглеждаше сякаш е преминала през месомелачка. Такова е положението!