Българската идея и демосферата

Заглавието на книгата ни връща към концепцията за "Българската идея", която Стефан Попов представи преди около три десетилетия в значима беседа в Западна Германия. В контекста на неговите произведения, Тончо Жечев го нарече най-влиятелния български историофилософ от XX век в издадената от "Летописи" книга "Безсъници".

Какво обаче отличава "Българската идея" на д-р Светлозар Попов, който е добре запознат с работата на своя прочут предшественик? Има ли смисъл да използва същото заглавие за своето изследване? Вероятно би било така, ако двамата автори споделяха една и съща перспектива или ако съдържанието им се припокриваше.

Стефан Попов анализира духовните основи от Раковски до Траянов, които продължават да влияят върху националната идентичност. От друга страна, Светлозар Попов разглежда темите за нация и национална идея и подчертава отсъствието им години наред в българската публицистика; те били обсъждани само сред политическата емиграция без опити за цялостна концепция.

Основната разлика между двамата автори е мащабът на техните аргументи: единият обхваща исторически период от Раковски до Траянов, докато другият анализира развитието през всички времена до наши дни. Според Св. Попов трябва да насочим погледа си към Европа, за да осъзнаем собствената си идентичност. Досегашните усилия след Стефан Попов по формулиране на „българската идея“ напомнят повече работни програми с фокус върху актуалните проблеми в страната. Опитите през последното десетилетие не са много различни; единствено проектът ръководен от проф. Г. Велев и проф. Марков стигнал до идеята за волжките българи благодарение на публикации като тези на Гео Донев и други.

Важен принос тук има Серафим Северняк със своите статии във списание „Отечество“, които пръв засегнаха трудната съдба на потомците на кан Котраг. Няма как да не споменем ролята и заслугите на редица издания като списанията „Авитохол“, „Българска орда“ и вестник „Народен будител“.

„Българската идея“ просветлява нашия исторически път още от древността - независимо дали става въпрос за планината Имеон или Алтайските планини – тя носи уникални нравствени ценности.

Настоящият труд предлага оригинален подход към темата чрез задълбочено проучване произхода й свързано с етническия термин “българи”. Авторът извежда това име като основополагающ фактор при анализа си – откривайки паралели с термини относно божества (тотеми), географски названия (топоними) и етноси (етноними).

Книгата "Българската идея и демосферата" възприема гордостта у народа ни, но остава открита към диалог между народите по света, стремейки се към мирното бъдеще през третото хилядолетие. По този начин творението на д-р Светлозар Попов представлява важен принос както към нашето историческо познание, така също і к глобалния стремеж hacia мирно коексистиране между културите və цивилизациите.
Димитър Боянов,
главен редактор
в-к "Народен будител" - Варна