Трима другари

По време на Първата световна война известният немски писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970) се включва като доброволец на фронта едва 18-годишен. Войната оставя дълбоки и болезнени спомени в съзнанието му, които стават основна тема в неговото творчество. След завръщането си от бойното поле сменя множество професии, но непрекъснато пише и публикува разкази. Неговият първи роман "На западния фронт нищо ново" излиза през 1928 г., първоначално като подлистник на вестник, а след това е издаден самостоятелно с тираж от 600 000 копия, което го прави известен за винаги. През 1931 г. авторът е принуден да напусне Германия и да се установи в Швейцария, а две години по-късно книгите му са забранени от нацисткия режим и публично унищожавани. През 1939 г. Ремарк заминава за САЩ, но след края на Втората световна война се връща обратно в Швейцария, където умира през 1970 г.

През годината 1928 млади щурмоваци с оръжие предизвикателно обикалят улиците сред атмосфера на бедност и насилие. За тримата главни герои приятелството представлява единственото спасение от хаоса около тях. Най-младият от тях обаче се запознава с млада жена и я въвлича в техния кръг; тя не само става част от групата им, но поставя изпитания пред тях, каквито никога не биха могли да очакват.

Книгата е написана със същата увлекателност и искреност като другите произведения на Ремарк. "Трима другари" служи като манифест за величието на човешкия дух – авторът успява да пресъздаде незабравими персонажи, които намират сили вътре в себе си да живеят в свят, който не те са изградили сами, но който трябва да понесат.