Николай I

Николай I (1796-1855), син на Павел I и брат на Александър I, който побеждава Наполеон, става император с цел да установи идеален ред в руската империя. Той е образцов монарх и противник на либерализма, известен със своята безпощадност като цензор - прозвището "Сопаджията" му придава роля на жандарм на Русия. Николай I потиска всякакви прояви на свободно мислене, започвайки от бунта на декабристите през 1825 г. до най-слабите опити за изразяване от интелектуалците в страната. В повече отношения той е воин отколкото дипломат; воден от дълбок патриотизъм и уважение към традициите, той управлява както Европа, така и Изтока. Привързан към светските удоволствия и обичащ две жени, в личния си живот успява да запази християнска добродетелност. Независимо че постига много успехи в битките и политическите схеми, след поражението при Севастопол по време на Кримската война Николай I умира разочарован и обезверен. Анри Троая още веднъж анализира сложността на историята с внимателното око на биографа, за да разгледа противоречията, които съставляват загадката около великата Русия.