Дневник на крадеца

"„Дневник на крадеца” (1949) е роман, който може да се определи като автофикция. В него разказвачът Жан споделя своя живот в Испания, своите любовници Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, както и за кражбите, които му осигуряват прехраната. Той описва завръщането си в Париж с нови партньори и нови престъпления. Изтънченият стил и богатият език на Жьоне разкриват един маргинален свят от уникална перспектива; силните образи правят романа шедьовър, а автора – класик на съвременната литература.

Жан Жьоне е певец на злото, еротизма, насилието и хомосексуалната любов. Интелектуали като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети и Матис високо оценявали неговото творчество. Кокто успява да го спаси от доживотна присъда в затвора, а Сартр му посвещава философското есе „Свети Жьоне: комедиантът и мъченика”, което цели да подчертае идеята за това как „геният не е просто дарба; той произлиза от най-отчайващите ситуации”. Важно е обаче да се отбележи, че много хора са преминали през трудности подобни на тези на Жьоне без да достигнат до големи литературни успехи."