Първостроителите на българската държавност

Книгата "Първостроителите на българската държавност" предлага задълбочен и обширен анализ на времевия период от 619 до 716 г., когато се оформят основите на българската държава. Този век е време на интензивно развитие и реализиране концепцията за българска държавност, като проф. Атанасов акцентира върху значимата тривековна предистория, която подготвя разглеждания период. Сред основните достойнства на изданието са богатият визуален материал и фотографиите, както и цитираните исторически източници и широката библиография.

В "Първостроителите на българската държавност" читателят ще намери нови интересни факти и обобщаващи анализи относно първоначалните ни ханове. Откритията разкриват по-подробна картина за нашето начало благодарение на интердисциплинарния подход към личностите и събитията, който комбинира последните археологични находки от Волга до Италия с новото тълкуване на писмените извори, актуализирани данни от монети и печати, стилови анализи на ценности, архитектурни явления и други аспекти. Читателят ще бъде любопитен да научи повече за патриция Органа – вуйчо на Кубрат – как той поставя началото на българската държавност дори със споменаване годината му. Интригуващи са успехите на Кубрат – кан или каган – свързани с неговото владетелство около Днепър, включването му в античната култура чрез съюзи със славяни; а също така защо Аспарух е негов пряк наследник. Какви стъпки предприема Аспарух при пътуването си към Онгъла? Кой е уникалният мир през 681 г., без аналог в ромейските хроники? Не можем да пропуснем информацията за Тервел - първият кесар сред чужденците императорски зет - както и впечатляващия му дворец!

И така: дали всички наши първо строители са били християни?

Професор Георги Атанасов е роден през 1957 г. в град Алфатар (Силистренско). Завършил е Историческия факултет във Великотърновския университет през 1982 г., след което започва работа като археолог в РИМ Силистра от 1983 г. През 1990 г. защитава докторска дисертация относно скалните манастири в Добруджа от V–VI векове. Хабилитира се за доцент през 1999 година с две монографии „Инсигнии средновековните български владетели“ و „Скала“, а става доктор по история след публикуването й "Доростолската епархия". От 2010 година носи званието професор след работата си върху “Добруджанското деспотство”. Авторът има над 220 научни публикации, между които петнадесет книги и над четиридесет статии в рenомирани международни списания посветени главно na тематика свързана с християнството , археологията , паметниците ot района nа Дръстър & Добруджа .