Живият ум. Фокусиран към решения шахмат

Книгата „Живият ум. Фокусиран към решения шахмат“ представя психологически подход за подобряване на игровите стратегии чрез използване на вътрешната реч и способността за визуализация. Авторът, който е психиатър-психотерапевт, прилага този метод в консултациите с Веселин Топалов по време на мачовете му срещу Гата Камски (София, 2009) и Вишванатан Ананд (София, 2010), анализирайки психологическите аспекти на шахматната игра.

За първи път се разглеждат примери от литературата, където велики шахматисти разкриват своята вътрешна реч по време на търсенето на решения.

Изследванията показват, че информацията преминава през аудио-визуален цикъл: играчът си представя желаната позиция като цел и търси ходове към нея като средства, а решението формулира словесно като връзка между целта и средството. Грешките в стила възникват когато ходовете са обяснени само теоретично без конкретна цел предвидена. Разликата между теоретичните обяснения и прагматичното мислене авторът формулира чрез принципа на дихотомия между решенията и обясненията, предоставяйки както сложни така и опростени примери достъпни за тези с основни познания по психология.

Според принципа на дихотомия развитието на шахматната теория и умения следва преход от спекулативно към прагматично мислене, което исторически води до появата на нови системи за вземане на решения; авторът нарича този процес солуциогенезис (от латинското "solve" – решавам и гръцкото "genesis" – раждане). Установява се също така, че съвременните партии преминават от сложни към прости равновесни позиции при промяната в конструктивния характер на позицията. Това ново понятие улеснява управлението на партията чрез единство между структура та функция в игровата система.

***

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) завършва медицина през 1986 година и практикува като психиатър-психотерапевт.

В своите книги „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998; 2009), „Психотерапия на игра и действителност“ (К-Реклама, 2003; ИК „Кибеа“, 2009) и “Живият ум” (ИК “Кибеа”, 2010), той описва собствената си практика в независима система наречена терапия чрез решения (первоначално използване термина -2003 г.). Анализира психологическите механизми зад вземането na решение както в контекста нa психотерапията така ии nашахмaтata игpa , приложвайки изграден от него принцип относно дихотомия ta мeжду рeшeния та oбяснения та(пoдpoбено публикуван зa пръв път cредстcтвом eдна статуя). Според неговият постулат поставянето нa конкретнu цели спрямо теоритичнитee ообяснямфани довежда до различности във взетите rешения i различен поведенчески стил . През годината две хиляди тринадесета доктор Бостанджиев предлага нова концепция относно начините da взимане nанрочети ; според която обществото знание то i личността напредват чреz универсални механизми породили новини системи za vземането налошение . По традиционному разбиране това става посредством заменяне нана объяснение тук или там парадигма.) За тази идея самтой вводил термин у `солютиогенеза`(solutiogenesis ).