Робството и българското наказателно право

В съвременното общество акцентът в наказателното право е насочен към защита на индивидите. Няма друга стойност, чиято защита да оправдава в такава степен прилагането на наказателни мерки. В Българския Наказателен кодекс изглежда, че всяко основно човешко право получава своята закрила.

Тази защита обаче изчезва, когато личността бъде редуцирана до статуса на вещ.

В настоящата монография се анализират актуалните аспекти на робството, базирайки се на определени социални тенденции като „пазарите на булки“, увеличаването на бедността и неграмотността, упадъка в моралните ценности и икономическите зависимости. Тези явления могат да доведат до практики, които напомнят за робство и да бъдат болезнено усетени от обществото.

Разгледани са въпроси относно правната регулация по отношение на трафика на хора, който често бива наричан „модерно робство“. Въпреки терминологията използвана в Наказателния кодекс, международното право не отхвърля възможността някои форми на трафик да се третират като вид робуване. Фактът, че законодателят у нас с известна резервираност е избегнал това понятие означава необходимостта от ясно дефиниране на неговите правни характеристики. Разбирането за трафика не може да бъде пълно без установяване връзката му с робството и подобни практики.

Робството е разгледано също така като международно престъпление, което е инкриминирано в множество международни документи включително Римския статут на Международния наказателен съд. Особено внимание е обърнато на ангажиментите пред Република България във връзка с тези актове.

С настоящото изследване бих искал още веднъж да подчертая важността никое достижение от съвременната цивилизация да не се счита за неизменна даденост; наказателното право трябва постоянно да бъде готово за справяне с предизвикателства, които днес може би изглеждат маловероятни, но утре могат сериозно да засегнат обществото.

Борис Велчев