Завинаги само твоя

В един свят, в който феминизмът набира популярност, Луис О'Нийл ни представя произведение, което показва противоположното. Потопете се в реалността, където стремежът към съвършенство е от решаващо значение и най-малката грешка може да доведе до унищожение и превръщане в наложница. Само онези, които са наистина перфектни, остават.

По време на гимназията Луис О'Нийл преминава през борба с анорексия и булимия. В един снежен ден, когато улиците са затворени, тя прекарва времето си в чакане и пиене на зелен чай в едно кафе. Именно там я вдъхновява една обикновена тортичка да напише „Завинаги само твоя“. Като жертва на анорексията си представя как стои пред класа и всички крещят „дебела“, което я подтиква да създаде роман, изобразяващ напрежението с което младите момичета се сблъскват за да отговорят на социалните стандарти.

Жените представляват продукт – изкуствено оформен и строго контролиран. Имената им нямат особено значение; те просто се записват с малки букви. По-важни са уменията придобити в Училището, тъй като именно те правят жената уникална сред другите. Само тези със съвършени качества заслужават вниманието на богатите и влиятелни мъже – тези които могат да отглеждат наследници.

Всички искат да станат компаньонки; алтернативата е неприемлива – живот като конкубинка или възпитателка. Фрида и Изабел вярват във възможния успех; но когато натискът по време на последната година расте, усилията им за постигане на съвършенство стават неустойчиви. Изабел започва процеса на самоунищожение и поставя под риск своята красота – единственият й актив.

С пристигането на момчетата в училище Фрида трябва да се бори за своето бъдеще дори ако това означава предателство спрямо единствената приятелка и любов която някога е познавала.