Саломе

Преди да заеме с триумф фотьойл № 32 във Френската академия през 2009 г., Франсоа Вейерганс (роден през 1941 г.) е белгиец по произход, но се счита за французин както по майка си, така и по собствено самосъзнание. Той има зад себе си девет филма като режисьор и множество литературни произведения. Сред най-забележителните му творби е романът „Шутът“ от 1971 година – сатиричен разказ за опитите му с психоанализата, който печели наградата „Роже Нимие“. Най-популярни сред неговите книги са „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, спечелили награда Гонкур през 2005.

Неговият първи роман "Саломе" представлява завладяващ автопортрет – именно той служи като основа на всички последвали творби на автора. Вейерганс е смятан за гений в френската литература благодарение на своята уникална непредсказуемост.

Исторически важно е, че известен автор публикува своето дебютно произведение приживе на едва 27 години. Това предизвикателно еротично четиво остава скрито в чекмеджето му цели 38 години; частично от страх да не се изложи прекалено пред читателите, а частично от нежелание да конфронтира баща си – ревностния католик и теолог.

Днес можем да видим как тази книга предвещава темите, които впоследствие ще доминират в работата на Вейерганс: сексът, психоанализата, операта, жените и киното. През шестдесетте години той пътува много из Европа като млад режисьор и открива прочутата опера „Саломе“. Оттогава нататък нарича Саломе всяка жена - реална или измислена - която среща в живота си. Авторът съчетава чувствителността с ирационалната гледна точка към собствения си живот, въртейки се около многобройните свои преживявания между Венеция и Амстердам — в нощни влакове и летища. Дали това е личното свидетелство на детето от ХХ век? Или може би смесица от копнеж и световъртеж?